В орбитата на отворената наука: факти и заблуди

📅 Дата: 9 април 2025 г.

🏁 Време: от 9.00 ч до 13.00 ч

📍 Място: Софийски университет, Зала 1, бул. "Цар Освободител" № 15

🎯 Тип: Семинар

🧑‍🚀 Участници: Опитни изследователи

🎟️ Резюме: Отворената наука e ключова за по-прозрачна, иновативна, изследователска екосистема. Съществуват обаче погрешни схващания и предразсъдъци за същността на отворената наука. На втория семинар в рамките на проекта ОРБИТ темите които се обсъждат са: институционални хранилища, отворени публикации и комуникация в науката, за да стане отворената наука същинска част от практиката на изследователите.

🎤 Работен език: Български

Програма

9:00
Регистрация и кафе за добре дошли

9:30 – 9:45
Откриване
акад. проф. дхн Тони Спасов,
заместник-ректор на СУ

Янита Жеркова,
Началник на отдел „Транснационални научни инициативи“,
дирекция „Наука“, 
Министерство на образованието и науката

Модератор:
проф. дфн Ана Пройкова,
ФМИ при СУ “Св. Климент Охридски”

9:45 – 10:00
Кой кой е?
Представяне на участниците 

10:00 – 10:30
Отворена или затворена наука?
проф. д-р Красен Стефанов,
ФМИ при СУ “Св. Климент Охридски”

проф. дфн Ана Пройкова,
ФМИ при СУ “Св. Климент Охридски”  

10:30 – 10:40
Дискусия

10:40 – 11:10
Отворени публикации или публикации в списания с абонамент
д-р Савина Кирилова,
Завеждащ библиотеката “Химия и фармация”
СУ “Св. Климент Охридски”

Венцислав Генков,
Заместник-директор,
Издателство "Аз-буки"

11:10 – 11:20
Дискусия

11.20 - 11.35
Кафе-пауза

11.35 - 12.05
Златен отворен достъп или вторично публикуване
доц. д-р Биляна Яврукова
директор
Университетска библиотека "Св. Климент Охридски"

гл. ас. д-р Ана Лазарова,
преподавател по право на интелектуалната собственост и търговско право в катедра "Европеистика",
СУ “Св. Климент Охридски”  

12.05 – 12.15
Дискусия

12.15 - 12.45
Комуникация на науката към обществото или наука само за академично ползване
доц. д-р Владимир Божилов,
катедра "Астрономия",
СУ “Св. Климент Охридски” 

Любов Костова,
съосновател на фондация “Красива наука”

12.45 - 13.00
Обобщение: Какво предстои?
проф. дфн Ана Пройкова

Лектори

проф. Ана Пройкова е професор по Атомна и молекулна физика, доктор на науките е по Теоретична и математична физика.  Ръководител е на лабораторията по високопроизводителни изчисления (HPC), основана в Лабораторния комплекс на София Тех парк през 2017 г. под нейно ръководство от екип от физическия факултет на Софийския университет. 
Научните й постижения  са в  областта на взаимодействията на заредени, спинови частици с кондензирана материя; фазови преходи в нано-клъстери. Прилага и развива  методите Монте Карло, Молекулна динамика, Теория на функционала на електронната плътност. Работила е като канен изследовател и лектор в известни изследователски центрове и университети в Белгия (Католически университет),  Германия (Кьолнски университет), Израел (Университет Бен-Гурион), Италия (Международен Център по теоретична физика), Обединен институт за ядрени изследвания - Дубна, Корея (Гуанджу Институт за Наука и Технологии), Сингапур (Национален университет), Тайван (National Chung Hsing University), САЩ (Чикагски Университет, Университет Вашингтон в Сиатъл), Швейцария (Пол Шерер Институт), Япония  (Университет на Нагоя). Работите й са многократно цитрани и с доказано въздействие върху развитието на науката, за което е показател включването на проф.Пройкова като физик-математик в 50 Over 50: EMEA 2022 (50 жени основатели, бизнес и политически лидери, учени и авангарди  в Европа, Близкия Изток и Африка).

Проф. Пройкова е делегат в Асоциацията Европейски Облак за Отворена наука от името на Софийския университет, единствен  член на Асоциацията от България. 
Опит в споделянето на познанията (основна характеристика на отворената наука) Пройкова е натрупала в Европейски мащаб като председател на стратегическата група за данни, изчисления и дигитални инфраструктури на European Strategy Forum on Research Infrastructures - ESFRI, междуправителствена организация, осигуряваща дългосрочното научно развитие в страните-членки на ЕС и асоциираните държави. В България е съъ-координатор на възела за изследователски данни, отговорен за изпълненнието на принципа FAIR за данните.

Венцислав Генков - заместник-директор на НИОН „Аз-буки“, отговаря за развитието на научните списания на издателството.

Има близо 15-годишен опит в държавни институции, печатни и онлайн издания.

Бакалавър специалност „Журналистика и масмедии“ и магистър специалност „Политология“ Софийски университет „Свети Климент Охридски“. 

Работил е като експерт „Връзки с обществеността“ към Европейския парламент,  Министерството на туризма и Министерството на външните работи. Има опит в разработването на проекти по европейски програми.

Носител е на наградата „Журналист на годината“ на Българска търговско-промишлена палата.

Любов Костова - филолог по образование, комуникатор по призвание и професионално развитие, Любов се занимава с публично представяне на наука още от 2003 г. В основата е на въвеждането в употреба на термина "комуникация на науката" в България, както и вече популярни формати като Научно кафене (Cafe Scientifique), международния конкурс FameLab, фестивалите на науката в София, Варна, Пловдив и Пътуващ, обучения по комуникация на науката в страната, и много други. 

Завършва „Индология“ в Софийския университет. Експерт по комуникации, консултант по образователни, културни и научни проекти. От 1991 до 2000 г. работи като  "Координатор Международно сътрудничество“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. От 2000 г. до 2022 г. работи в Британски съвет – като Мениджър „Публични комуникации и маркетинг“, Ръководител „Проекти и партньорства“, а през последните 10 г. и като Директор на Британски съвет в България. Има богат опит в публичните комуникации, разработването и управлението на мащабни проекти, в това число по програми на ЕС и др. международни организации. Участник в 32-та и 33-та Българска антарктическа експедиция. Активен театрален преводач с над 70 преводни пиеси от и на английски език. 

Съосновател е на Фондация "Красива наука" и Сдружение "БулевАрт". 

доц. д-р Владимир Божилов - астрофизик и комуникатор на науката

ДОЦ. Д-Р ВЛАДИМИР БОЖИЛОВ е астрофизик и комуникатор на науката, зам.-декан на Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“  и преподавател в катедра „Астрономия“. Носител е на докторска степен по астрофизика и астрономия, като основните му научни интереси са към изучаването на активните галактични ядра, космологията, екзопланетите и търсенето на живот извън Земята. Старши изследовател е по проект EXO-RESTART, подкрепен по ННП „ВИХРЕН-2021“, насочен към търсене и анализ на екзопланети (https://exo-restart.com ).

Освен учен и преподавател, д-р Божилов е активен популяризатор на науката. Носител на специална награда „Питагор“ 2024 на Министерството на образованието и науката за комуникация на науката. Носител е и на второ място в конкурса за комуникация на наука „Лаборатория за слава FameLab“ 2010 и първа награда в международното му издание „Hall of FameLab“ 2014 в Лондон, Великобритания. Чест гост е в радио и телевизионни предавания и на различни събития за комуникация на науката, където разказва на достъпен език за най-новите открития от областта на Космоса. Лектор и научен експерт в Детски научен център „Музейко“ от основаването му през 2015 г. до сега. В периода 2012-2018 г. е бил научен редактор, а след това и главен редактор на сп. ВВС ЗНАНИЕ. Последната му научно-популярна книга е „Непознатата Вселена: В търсене на отговори на най-големите космически загадки" (изд. „Оз books“). 

доц. д-р Биляна Яврукова е директор на Университетската библиотека на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и преподавател в катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“.

Научните ѝ интереси са в областта на организацията и управлението на библиотечни колекции, включително ресурси на отворен достъп, както и дигитализация на културно и научно наследство, разработване и управление на цифрови хранилища и др.

Председател е и на ТК-16 Архивна, библиотечна и информационна дейност към Българския институт за стандартизация. Участва активно и в различни работни групи към Международната организация по стандартизация в същите области.

Надя Обретенова е журналист от БНТ. Тя е изпълнителен продуцент на новини, водещ на централната емисия "По света и у нас". Автор е на много документални филми и разследвания, за които е получавала награди и отличия в европейски и национални конкурси. За нея истината и обективността са водещи в работата на журналист, а срещите и разговорите със събеседници са възможност да споделя с аудиторията позиции по значими теми. Надя е автор и водещ на подкаста "Истината за...". Преподава комуникация в СУ "Св.Климент Охридски".

д-р Савина Кирилова - магистър по библиотечно-информационни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2020 г. защитава дисертация в областта на наукометрията на тема „Проблеми на научната информация и комуникация в науката и образованието“ във Факултета по химия и фармация на Софийския университет. Научните й интереси са предимно в областта на наукометрията, хищното публикуване, отворения достъп и промените в научната комуникация. Ръководи библиотеката на Факултета по химия и фармация, филиал на Университетската библиотека на Софийския университет. Води обучения по търсене, оценка и етична употреба на научна информация, публикуване в научни списания и избягване на хищните практики в научното публикуване. Консултант по наукометрия и научен редактор на сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“ към Национално издателство „Аз-буки“.

проф. Красен Стефанов е професор във Факултета по Математика и Информатика при СУ Св. Климент Охридски, ръководител на научно-изследователски Център по Технологии на Информационното Общество към СУ и на Лаборатория по информационно обслужване към Факултета по математика и информатика. Проф. Стефанов е бил два мандата ръководител на катедра "Информационни технологии" във ФМИ и ръководител на Университетския Център по Информационни и комуникационни технологии в периода 2004 – 2013 г. Проф. Красен Стефанов е ръководител на магистърска програма "Разпределени системи и мобилни технологии" във ФМИ - една от най-успешните магистърски програми както във ФМИ, така и в СУ. Освен докторска степен по информатика притежава и магистърска степен по образователни технологии от Университета в Твенте, Холандия. 

Проф. Красен Стефанов е председател на Националния комитет за провеждане на олимпиади и състезания за ученици в областта на ИТ и национален експерт към МОН в направленията свързани с формиране на национални политики при използване на ИКТ, обучение на учители, използване на ИКТ в образованието, създаване на национални стандарти и програми за обучение в средното училище по ИКТ.

Той има продължителен и успешен опит в създаване, управление и изпълнение на повече от 20 национални и международни проекти, включително и на изключително успешни мащабни международни проекти в областта на електронното обучение по програми като 6 и 7 рамкови програми на ЕС и програмата Хоризонт 2020. Проф. Красен Стефанов бе ръководител на националната научна програма “Информационни и Комуникационни Технологии в Науката, Образованието и Сигурността” (консорциум с участието на 12 български университета и БАН), а в момента е ръководител на центъра за върхови постижения в областта на ИКТ “УНИТе” (консорциум от пет водещи български университети – СУ, ТУ София, Русенски университет, Бургаски университет и Шуменски университет).

Има натрупан богат професионален опит осъществяване на електронно обучение, подготовка на учители, софтуерни системи и услуги за продължаващо обучение, отворени софтуерни платформи, системи за представяне на знания. Има над 100 публикации с над 500 цитирания. Проф. Красен Стефанов е награждаван от МОН за разработването на курсове за електронно обучение с особено високо качество.

гл. ас. д-р Ана Лазарова е юрист, главен асистент в катедра "Европеистика" на СУ "Св. Климент Охридски" и адвокат в Софийска адвокатска колегия от 2007 г. Специализира основно в областта на авторско право и се занимава с политики и застъпничество в сферата на отворения достъп до знание и култура. Председател на сдружение "Цифрова република".