Пътеводител на учения: в орбитата на отворената наука в България

д-р Марта Теперек e ръководител на програмата за FAIR данни в Open Science NL, която е част от Нидерландския съвет за научни изследвания (NWO). Тя е изследовател и е получила докторска степен по епигенетика и биология на развитието от университета в Кеймбридж. След завършване на докторантурата си, тя играе водеща роля в създаването на екипа за поддръжка на изследователски данни в Кеймбридж. Впоследствие се премества в Нидерландия, за да стане координатор по управлението на данни в Техническия университет в Делфт (TU Delft), където успешно изгражда и ръководи екип за администратори на данни. Преди да се присъедини към NWO, тя е била директор на 4TU.ResearchData и е заемала длъжността ръководител на службите за изследователски данни в библиотеката на TU Delft.

проф. Ана Пройкова е професор по Атомна и молекулна физика, доктор на науките е по Теоретична и математична физика.  Ръководител е на лабораторията по високопроизводителни изчисления (HPC), основана в Лабораторния комплекс на София Тех парк през 2017 г. под нейно ръководство от екип от физическия факултет на Софийския университет. 
Научните й постижения  са в  областта на взаимодействията на заредени, спинови частици с кондензирана материя; фазови преходи в нано-клъстери. Прилага и развива  методите Монте Карло, Молекулна динамика, Теория на функционала на електронната плътност. Работила е като канен изследовател и лектор в известни изследователски центрове и университети в Белгия (Католически университет),  Германия (Кьолнски университет), Израел (Университет Бен-Гурион), Италия (Международен Център по теоретична физика), Обединен институт за ядрени изследвания - Дубна, Корея (Гуанджу Институт за Наука и Технологии), Сингапур (Национален университет), Тайван (National Chung Hsing University), САЩ (Чикагски Университет, Университет Вашингтон в Сиатъл), Швейцария (Пол Шерер Институт), Япония  (Университет на Нагоя). Работите й са многократно цитрани и с доказано въздействие върху развитието на науката, за което е показател включването на проф.Пройкова като физик-математик в 50 Over 50: EMEA 2022 (50 жени основатели, бизнес и политически лидери, учени и авангарди  в Европа, Близкия Изток и Африка).

Проф. Пройкова е делегат в Асоциацията Европейски Облак за Отворена наука от името на Софийския университет, единствен  член на Асоциацията от България. 
Опит в споделянето на познанията (основна характеристика на отворената наука) Пройкова е натрупала в Европейски мащаб като председател на стратегическата група за данни, изчисления и дигитални инфраструктури на European Strategy Forum on Research Infrastructures - ESFRI, междуправителствена организация, осигуряваща дългосрочното научно развитие в страните-членки на ЕС и асоциираните държави. В България е съъ-координатор на възела за изследователски данни, отговорен за изпълненнието на принципа FAIR за данните.

Д-р Ирина Темникова е признат изследовател в Института GATE и работи върху разпознаването на истината, фалшивите твърдения, и преднамерената дезинформация в социалните медии. Интердисциплинарен специалист е, с опит в областта на лингвистиката, многоезичието, автоматичната обработка на естествения език, корпусната лингвистика и психолингвистиката.

Работила е по изследователски теми като: пристрасност на медиите, автоматичното извличане на информация относно извънредни ситуации от социалните медии, оценяване на машинен превод, опростяване на текст и четимост, разпознаването на специализирани езици, корпусна лингвистика, автоматичното извличане на терминология. Притежава бакалавърска степен по италианска филология, магистърска степен по компютърна лингвистика в Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ и докторска степен по компютърна лингвистика от Университета в Уовърхамптън, Великобритания.

Никола Тулечки, сдружение “Данни за добро” е лингвист и експерт по данни в "GRAPHWISE" (до скоро “Онтотекст”) от 2017 г. и един от основателите на Сдружение "Данни за Добро" и на Обединението за Честни избори (О.Ч.И.). Като част от "Данни за Добро", той помага на организации, работещи за общественото благо, като предоставя знания и услуги, свързани с обработка и анализ на данни. Сдружението подкрепя гражданския сектор в разрешаването на значими задачи, като свързва доброволци с различни умения и опит, за да реализират проекти с дълготрайно положително въздействие. Никола е завършил докторантура в Тулуза (Франция) върху приложенията на автоматична обработка на езика на доклади за инциденти в авиацията. Преподавал е курс "Семантични технологии" в Софийския университет и в Нов Български Университет.

Д-р Лили Грозданова защитава доктората си към Център за върхови научни постижения Диалог Европа, Софийски университет “Св. Климент Охридски” , публикуван дигитално през 2019 г. и печатно през 2024. Изследването разглежда развитието на Римската империя, конкретно тракийските провинции, в периода на т.нар. „войнишки императори“.

Пост-докторантурата ѝ е в областта на античната нумизматика, върху монетосеченето на Пауталия към (B-4-2) Region and Memoria: Local History and Local Myths on Thracian Provincial Coins, Excellence Cluster Topoi, Berlin.

Понастоящем тя е главен асистент в катедра „Стара история, тракология и средновековна история“, ИФ, СУ и активно изследва проблематиката и методите на дигиталната хуманитаристика, дигиталната нумизматика и възможностите, които прилагането на LOD, семантичната мрежа и принципите на отворената наука отварят пред изследователите.

В преподавателската й дейност съществена роля има имплементирането на иновативните принципи на електронното обучение; концепциите и възможности  за постигане на по-високи образователни и научни резултати, чрез дизайн и прилагане на интерактивни дигитални образователни ресурси и практики. 

Д-р Грозданова участва в множество международни проекти и инициативи в областта на дигиталната хуманитаристика, сред който Ancient Coins Counterfeits Scientific Network (ACCSN), проект КП-06-Н80/7 от 08.12.2023 г., „Надграждане на историческия наратив: от Деултум към DigiDeultum“, финансиран от Фонд научни изследвания, Digital Numismatics Working Group и други. Заместник главен редактор е на "Българското списание за нумизматика" (BulgNJ, ISSN 2815-4827), което е рецензирано издание със свободен достъп.

Носител за 2019 г. на наградата “Най-добър млад учен на Софийски Университет “Св. Климент Охридски” и на „Голямата награда за научна и изследователска дейност на СУ“ за 2022 г. като последовател на проф. дин Диляна Ботева.

научни интереси: антична нумизматика; дигитална хуманитаристика; дигитална нумизматика; електронно обучение; интерактивни образователни практики; римско провинциално монетосечене; икономическа история; римска провинциална система – администрация и икономическа система

Онник Таракчиян e консултант по ИКТ и финансист с богат практически опит в корпоративно и финансово управление, както в публичния, така и в частния сектор.

Завършил магистратура по „Бизнес информатика и математика“, стартира докторантура в Българската академия на науките, в момента е докторант към СА „Д. А. Ценов” - катедра ”Финанси и кредит“, специалност „Финанси, парично обръщение, кредит и застраховка ”.

Притежава над 20 години професионален опит в сферата на ИКТ и финансите.

Кариерата му започва, като университетски преподавател във Факултета по математика и информатика в продължение на няколко години води пет дисциплини на три различни факултета.

Работил е в Министерство на образованието и науката, Министерство на правосъдието, Народно събрание и в банковия сектор. Има участия в национални и международни проекти, както и в изследвания, свързани с прилагането на иновативни технологии в управлението, включително artificial intelligence (AI). Богат опит в големи интернационални компании и в неправителствения сектор. Понастоящем изпълнява и длъжността Главен финансов съветник към БМ Търговско - промишлена палата (БМТПП).

Финансист е по редица международни проекти, включително и по Националния План за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на Република България изготвен в изпълнение на договор с Европейската Комисия.

Теодора Л. Костадинова е магистър по библиотечно-информационни науки в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Управление на електронно съдържание“.

В момента e докторант в Докторска програма „Теория на научната информация“. През 2021 г. получава професионална квалификация като Front End софтуерен инженер. Работи в Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив в Справочно-библиографски и информационен отдел (като главен библиотекар от 2024 г. ) и като експерт по системен софтуер за бази данни.

Научните ѝ интереси са в областта на библиотечната автоматизация, отворената наука и софтуера с отворен код. Разработчик на онлайн приложението „Библиограф онлайн“ - инструмент за генериране на прикнижна и пристатийна библиография.

Иван Господинов е председател на Управителния съвет на сдружение „Образование без раници“ от създаването му и един от учредителите му през 2015 г.

Иван е и официалният “езиков адвокат” за български език към Кан Академията. Той превежда, записва образователни клипове и организира работните процеси около платформата от 2011 г. насам.

Иван е учител по философия и немски език. В “Образование без раници” той е основният експерт по образователни политики, вкл. консултирайки институции като МОН, както и “главният” ни обучител на учители.

Доктор по философия на образованието от Католическия университет на Айхщат–Инголщат, магистър по образователни науки от Единбургския университет (Шотландия, 2017 г.) и бакалавър по философия от Лайпцигския университет (Германия, 2013 г.).

Иван е бивш учител на “Заедно в час” и участва в международната мрежа на Teach for All. Носител на отличието “30 под 30” на Форбс България в категория образование.