“Шансовете да разберем какво наистина става, са толкова абсурдно нищожни, че е най-разумно да кажем майната му на всичко и постоянно да си намираме работа.
“Пътеводител на галактическия стопаджия”, Дъглас Адамс
Традиционни проблеми
Един от възможните парадокси, пред който са изправени изследователите, когато публикуват научни статии в авторитетни научни списания, е следният: въпреки че са провели изследване и дори са направили откритие, написали са научна статия за него и са рецензирали безплатно работата на свои колеги, може да се наложи тяхната институция да плати, за да може дори самият автор да получи достъп до публикацията си. Едно от противоречията в абсурдната вселена на традиционното научно публикуване!
Бизнес моделът на научните списания, който затваря научните разработки зад скъпи абонаменти за списания, е реликва от друго време. Той ограничава глобалния достъп, задушава иновациите и превръща знанието в лукс.
Учените често повдигат следните проблеми: липсата на достъп до ключови статии поради недостатъчни институционални абонаменти; ограничените права за повторна употреба, дори на собствените им статии; бавните срокове за публикуване; както и високите такси за обработка на статии (APC). Особено остър е проблемът за ограничения достъп на изследователи, които принадлежат към институции или държави с по-малко средства за научна дейност.
Бизнесът на научните списания позволява възникването и на друг проблем т.нар. “хищнически списания”: “списания и издатели, които дават приоритет на личния интерес за сметка на науката и се характеризират с невярна или подвеждаща информация, отклонение от най-добрите редакционни и издателски практики, липса на прозрачност и/или използване на агресивни и безразборни практики за привличане.” (Grudniewicz et al., 2019).
Какво е “отворен достъп”?
Отвореният достъп означава да се осигури свободен достъп до научни изследвания онлайн за всеки и навсякъде – без платени ограничения, абонаменти, входове или скрити условия.
Видовете отворен достъп се свързват с издателските политики и с техните модели на публикуване в отворен достъп. В повечето случаи, отвореният достъп се асоциира с най-скъпоплатения - Златния отворен достъп, при който финалната версия на статията е незабавно отворена на сайта на издателя и потребителите могат свободно да използват статията, но авторите заплащат такса за публикуване в тези списания (APC). На същия принцип са и хибридните списания, но разликата при тях е, че само част от статиите са с отворен достъп.
При Диамантения или Платинения отворен достъп няма такси, както за потребители, така и за автори и обикновено той е финансиран от публични институции или научни консорциуми.
Но има и други видове отворен достъп, като Зеления отворен достъп, при който няма такса за обработка на статията и авторите имат позволението на издателите повторно да публикуват своята статия в цифрово хранилище - институционално или тематично.
По-малко познати са Бронзовият, Белият и Черният отворен достъп. При Бронзовия отворен достъп са отворени за свободен достъп само архивите, при Белия отворен достъп, авторите публикуват своята разработка в научни блогове и социални мрежи, а при Черния отворен достъп статиите са изтеглени и препубликувани нерегламентирано.
Как отвореният достъп може да реши традиционните проблеми?
На първо място отвореният достъп решава парадокса на достъпа на авторите до собствените им статии, като ги правят достъпни за всички. На второ място, когато авторите нямат финансова възможност да си позволят скъпи такси за научно списание, те могат да публикуват в Зелен или Диамантен/Платинен отворен достъп, защото те са без такси за публикуване. На трето място, повторната употреба на научни статии е строго регламентирана, а Creative Commons лицензите ясно описват правата за споделяне и повторна употреба.
Институциите, които финансират научни дейности, изискват прозрачност, а регулациите за отворен достъп на ЕС, Великобритания и САЩ удовлетворяват това. Решенията на проблемите с “хищническите издания” към момента са оставени в ръцете на самите изследователи, които са притиснати от неотложна необходимост от публикуване („Рublish or perish“), нарастващата нужда от цитирания, недостатъчната им информираност за “хищническите” издания и вредите, които причиняват.
Практически стъпки за използване на отворен достъп
Стъпка 1: Депозирай в цифрови хранилища! (Зелен отворен достъп)
- Използвайте институционални хранилища или национални репозиториуми! (напр. Българския портал за отворена наука или Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”)
- Правото на вторично публикуване е регламентирано в Закона за насърчване на научните изследвания и иновации в България от 2023 г., така че независимо от съгласието на издадателите спокойно можете да публикувате в институционални хранилища! Според българския Закон, авторите на публикации, създадени в резултат на публично финансирани научни изследвания, имат задължението да предоставят за публикуване цифрово копие на публикацията или нейна версия в хранилището на Българсия портал за отворена наука.
- Използвайте Българския портал за отворена наука, който е националното хранилище за научна информация, резултат от научни изследвания, финансирани изцяло или частично с публични средства, както и единна точка за достъп до такава информация!
- Използвайте хранилища, специфични за дадена тема, като arXiv, bioRxiv, SSRN или Zenodo!
- Споделете приетия ръкопис (версия post-peer-review, pre-typesetting), а не .PDF файла на издателя!
- Проверете политиките на издателите в SHERPA/RoMEO!
Стъпка 2: Изберете списания с отворен достъп!
- Използвайте Директорията на списанията с отворен достъп (DOAJ), за да намерите реномирани списания с отворен достъп!
- Предпочитайте Диамантен/Платинен отворен достъп, ако финансирането е ограничено!
- Внимавайте за хищнически списания:
Проучете внимателно изданието като проверите неговия уебсайт, редакционна колегия и индексирането му в реномирани бази данни! Може да го направите на следните сайтове: SJR и MJL !
Консултирайте се с надеждни ресурси като Директорията на списанията с отворен достъп (DOAJ), Комисията за публикационна етика (COPE) и Think.Check.Submit!
Стъпка 3: Следвайте парите!
- Проверете дали вашата институция, библиотечен консорциум или финансираща организация покриват APC таксите!
- Някои издатели отменят таксите за изследователи в определени страни или за учени в началото на кариерата си. Например, България има сключено споразумение с изданията на Elsevier.
Стъпка 4: Използвайте подходящия лиценз!
- Използвайте Creative Commons лицензи, в идеалния случай CC BY, за да се увеличи максимално повторната употреба!
- Уточнете лицензирането по време на подаване, за да избегнете ограничения след публикуване!
Стъпка 5: Свържете всички Ваши публикации!
- Включете връзки към набори от данни, софтуер и предпечатни материали!
- Използвайте вашия ORCID идентификатор, за да свържете публикациите си между различните платформи!
Добри практики и примери от ЕС
- Изисква изследванията, финансирани с публични грантове, да бъдат незабавно и изцяло с отворен достъп.
- Насърчава публикуването в списания или платформи за отворен достъп и депозирането им в хранилища.
- Подкрепя стратегията за запазване на авторските права: аворите запазват авторските права, а не издателят.
- Безплатна, финансирана от ЕС платформа за публикуване на получатели на грантове по програмите „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“.
- Незабавно публикуване, отворено рецензиране, без APC такси.
- Резултатите стават част от Европейския облак за отворена наука (EOSC).
- Свързва публикации, данни и софтуер в цяла Европа.
- Поддържа институционални и национални хранилища.
- Предлага инструменти за съответствие с политиките за отворен достъп на финансиращия орган.
Принципи на EOSC и FAIR
- Наблягат на откриваемостта, достъпността, оперативната съвместимост и възможността за повторна употреба.
- Отвореният достъп е основа за смислено свързване на резултатите от научните изследвания.
Заключение
Отвореният достъп нарушава монопола на информацията и позволява на учени от целия свят да имат свободен достъп до научни статии. Той позволява повторна употреба и смесване – с подходящи лицензи (напр. CC BY). Една от основнита ползи за изследователите е, че отвореният достъп води до повече цитирания и видимост за тях, а научната продукция е свързана чрез данни, код и материали. Затова е изключително важно за научното знание да бъде отворено и свободно.