След излизането в орбитата на отворената наука, използвайки отворени проекти, отворени данни, отворен код, отворен достъп, отворени лицензи, отворени показатели, гражданска наука и случайни опити за комуникация, вдъхновени от вогони – може би се чудите: А сега накъде?
Краткият отговор е: Продължавайте да споделяте!
Отворената наука не е перфектно подредена Вселена. Тя има своите черни дупки (“хищнически списания”), своите “невероятностни” двигатели (лош код, който все още някак си работи) и своите “случайни гравитационни аномалии” (финансиращи организации, които искат отворени данни, но не предоставят хранилища). Но тя е и най-добрият залог, който имаме в момента, за да направим изследванията прозрачни, възпроизводими и малко по-полезни за обществото.
Ако има едно нещо, което да извлечете от този наръчник, то е следното: Науката се развива, когато идеите се споделят, а не се крият. Проблемите стават по-лесни, когато се решават заедно, а не изолирано. Въздействието е по-голямо, когато знанието е отворено, а не заключено в .PDF файл зад платен достъп.
Практиките за отворена наука не са абстракции, те са приложими и все по-необходими. Те позволяват на младите изследователи да получат видимост, на опитните изследователи да разширяват влиянието си и на всички да избегнат задаването на “Великия въпрос” отново и отново.
И така: пишете проектите си заедно, опишете ясно данните си, споделяйте кода си смело, публикувайте открито, лицензирайте щедро, комуникирайте креативно и включвайте гражданите, когато е възможно. Галактиката е достатъчно голяма за всички идеи, но само ако им е позволено да пътуват свободно.
И не забравяйте – най-важният ви инструмент не е вашият набор от данни, вашият алгоритъм или вашият H-index. Вашата “хавлия” е какво сте научили, как сте го научили и защо то е важно.
Без паника! Просто споделяйте! Вселената ще ви благодари!