На планетата Земя човеците винаги са смятали, че са по-интелигентни от делфините, щом като са създали толкова много — колелото, Ню Йорк, войните и т.н., — докато делфините не могат нищо друго, освен да се шматкат из водата и да се забавляват. И обратно, делфините винаги са вярвали, че са по-интелигентни от човека — и то точно по същите причини.
“Пътеводител на галактическия стопаджия”, Дъглас Адамс
Традиционни проблеми
В традиционната изследователска общност учените работят зад дебелите стени на университетите, а обществеността често е поканена само за последното прессъобщение. Това води до често срещани разочарования, като липса на обществено доверие и скептицизъм. Гражданите не припознават изследванията като променящи всекидневието им. Самите учени не възприемат гражданите като равностойни участници в процеса, а по-скоро като обект на изследвания и източник на данни. Това води до неразбиране и широко разпространение на дезинформационни наративи и “фалшива” наука сред големи групи от обществото. Като не включват гледната точка на гражданите, изследванията стесняват перспективите си и научните проекти могат да пропуснат интересни обобщения на житейски опит или местни знания. Когато науката игнорира гражданите, се губят ценни данни и ресурс на потенциални доброволци, които могат да допринесат за съществени каузи. Ако изследванията не успяват да вдъхновяват различни общности, те не могат да генерират споделена отговорност за резултатите. Гражданската наука може да помогне за преодоляване на тези проблеми в процеса на научно познание.
Какво е “гражданска наука”?
Гражданската наука включва непрофесионални учени – граждани, ученици, доброволци – във всеки етап от изследователския процес: от събиране и анализ на данни до съвместно създаване на въпроси и дори влияние върху политиките. Това е науката, която се прави съвместно с хората, а не само за обществото. Различните форми на гражданска наука включват - мониторинг на различни показатели (например, за качеството на въздуха или водата), анализ на данни от краудсорсинг (напр. класифициране на галактики или маркиране на текстове), съвместно проектиране на здравни проучвания с пациенти и други.
Как “гражданската наука” може да реши традиционните проблеми?
Гражданската наука чрез работата на доброволци разширява обхвата и мащаба на научните изследвания, като се стреми да се преодолее ограниченото покритие на данните. Съвместната работата на всички етапи от научното изследване помага за преодоляване на недоверието и от двете страни, както за превъзмогване на егалитаристката нагласа на учените, така и за промяна на отношението на обикновения човек, който има самочувствие, че знае отговорите на сложни въпроси.
И въпреки това, гражданите могат да допринесат за научните изследвания, като формулират важни за местните общности въпроси, които могат да станат обект на научно изследване. Споделянето на ресурсите - доброволен труд, отделено време на значителен брой доброволци преодоляват бюджетните ограничения и увеличават стойността на самото изследване. И най-важното гражданската наука постига въздействие за реалните общности.
Практически стъпки за използване на “гражданска наука”?
Стъпка 1: Определете нивото на сътрудничество!
- Краудсорсинг: Гражданите предоставят данни.
- Споделено знание: Гражданите анализират данни.
- Наука с гражданско участие: Гражданите формулират въпроси.
- Съвместна наука: Гражданите помагат за проектирането и внедряването.
- Екстремна гражданска наука: Гражданите ръководят целия процес.
Стъпка 2: Изберете или изградете платформа за гражданска наука!
Стъпка 3: Направете науката достъпна за участниците!
- Използвайте разбираем език!
- Направете информационни материали с ясни указания!
- Проектирайте интерфейси, удобни за мобилни устройства!
- Предложете обратна връзка, за да могат участниците да видят своето въздействие!
Стъпка 4: Отдайте необходимото признание!
- Направете гражданите съавтори в публикациите си!
- Връчете награди!
- Споделяйте открито резултатите от проекта!
Стъпка 5: Оценете и анализирайте!
- Използвайте отворените метрики за проследяване на успеха и усъвършенстване на бъдещи проекти.
Добри практики и примери от ЕС
Платформа и център за обучение, финансирани по програма „Хоризонт 2020“. Предлага инструменти, насоки и база данни за проекти.
Проектът изгражда устойчивост на климатичните промени чрез интегриране на данни за околната среда, наблюдавани от гражданите, с научни набори от данни.
Проектът дава възможност на уязвимите общности (напр. младежи, социални работници) да оформят изследванията в социалните науки, използвайки подходи, основани на участието.
Проектът ангажира гражданите в мащабни физични експерименти, включително откриване на гравитационни вълни и изследвания на космически лъчи.
Проектът използва „събирачи на миризми“ – граждани, които измерват миризми от промишлени и градски източници – за информиране на екологичната политика.
Заключение
Гражданската наука е начин както за учените, така и гражданите, да споделят пътуването към нови научни открития.
Гражданска наука не е просто работа с обществото, тя е ясно определена, приобщаваща и трансформираща. Като включваме групи от обществото в изследователския процес, ние не принизяваме науката, а напротив ние я укрепваме и я правим по-влиятелна.
Нека да започнем от контролния панел. Поканете някой нов на мостика. Може би ще откриете по-добър маршрут през Галактиката.