Как да разкажете на Галактиката какво сте открили, без да звучите като вогонска поезия?

Известно е, че поезията на вогоните е на трето място сред най-бездарните в цялата Вселена. На второ място е тази на азготите от Криа. Веднъж по време на рецитал техният главен поет Грухтос Бомбастични изпълни стихотворението си „Ода в чест на малката бучка зелен маджун, която открих под мишницата си една лятна утрин“, в резултат на което четирима души от публиката починали от вътрешни кръвоизливи, а председателят на Средногалактическия художествен Ноблингов комитет е оцелял, като сам си прегризал единия крак.

“Пътеводител на галактическия стопаджия”,  Дъглас Адамс

Традиционни проблеми

Традиционната научна комуникация често е като опит да се обясни квантова физика на “вогон” – технически правилно, но неразбираемо за по-голямата част от целевата група. Едно от основните предизвикателства, които трябва да разрешат учените,е прекалено сложният технически език, който отчуждава неспециалистите. Често изследванията се публикуват в статии, богати на научен жаргон, който само специалисти могат да разберат. 

На второ място е достъпността на научното знание и ограничените канали за разпространение: платени достъпи, затворени конференции и списания само с абонамент блокират достъпа на любопитните читатели. Дори и да имат желание, често хората, които се интересуват, не стигат до оригиналните научни статии или до техни резюмета. 

Комуникацията на научните изследвания е еднопосочна – изследователите „обявяват“ резултатите без реален диалог или ангажираност.  Бавното разпространение на научни резултати също може да обезсърчи обикновените хора да достигнат до външната аудитория след публикуването. 

И не на последно място, рядко научните открития се представят като вълнуващи и добре разказани истории, които могат да влияят върху различни аудитории. Комуникационните стратегии са насочени предимно към ангажиране на академичната общност, като игнорират другите заинтересовани страни.

Поради тази причина, освен в периоди на кризи, широката общественост не е въвлечена достатъчно в обсъждане на важни за нея теми. В резултат на това науката остава заключена в .PDF файлове, докато общественото разбиране остава в неведение.

Какво е “научна комуникация”?

Научната комуникация предава научните идеи, открития и методи на аудитория извън тесния кръг на академичните общности. Става дума за своеобразно превеждане от специализирания език на научното изследване в нещо разбираемо, уместно и ангажиращо – независимо дали вашата аудитория е политици, журналисти, професионалисти от индустрията, студенти или таксиметровият шофьор, който току-що е попитал: „И така, с какво се занимавате?“. Ефективната научна комуникация преодолява пропастта между сложните изследвания и общественото разбиране за тях.

Как “отворената научната комуникация” може да реши традиционните проблеми?

Научната комуникация навлиза в нова ера, благодарение на трансформиращата сила на изкуствения интелект, отворената наука предлага богат набор от инструменти - отворени данни, отворени хранилища, отворен достъп до научни статии, които гарантират етичното и отговорно използване на тези технологии. 

Отворената научна комуникация превръща изследванията в нещо, което светът може реално да види, използва и разбере. Публикациите с отворен достъп намаляват бариерите за достъп и по този начин всеки и навсякъде може да ги прочете. Отворените данни в науката подпомагат процеса за прозрачност на източниците на изкуствения интелект и използването по етичен и отговорен начин.  

Отворената наука спомага за борбата с дезинформацията в науката, защото източниците са достоверни, надеждни, проверими и достъпни. Предварителното публикуване на научни резултати ускоряват дискусиите и приложението им. Резюмета на разбираем език дават възможност на различни групи неспециалисти да вникнат в решенията за сложни проблеми. Представянето на научни статии чрез инфографики, обяснителни видеоклипове, подкасти и интерактивни визуализации или разпространението им чрез различни канали, дават възможност за достигане до по-широк кръг хора. А използването на социални медии, отворени уебинари, граждански форуми и онлайн сесии с въпроси и отговори за двупосочна комуникация, насърчават ангажираността. 

Отворените метрики позволяват в реално време да се следи въздействието. По този начин изследователите преминават от оповестяване на научните резултати и открития към свързване и ангажиране на различни общности с науката. 

Практически стъпки за “отворена научна комуникация”?

Стъпка 1: Определете заинтересованите страни!

  • Идентифицирайте кой и защо трябва да разбере или използва вашата работа – политици, преподаватели, неправителствени организации, бизнес, журналисти или широката общественост!

Стъпка 2: Преведете вашите открития на разбираем език!

  • Създайте кратки резюмета, по възможност жаргон резюмета! Използвайте аналогии, метафори, ежедневни примери и визуализации, за да подпомогнете разбирането!
  • Разкажете вълнуваща история, базирана на научната статия!

Стъпка 3: Изберете вашите платформи за публикуване!

  • Не се ограничавайте до академични канали!
  • Публикувайте в отворени хранилища!
  • Споделяйте теми във Facebook, публикувайте кратки обяснения в LinkedIn или си сътрудничете с блогове за научна комуникация!

Стъпка 4: Ангажирайте интерактивно!

  • Организирайте онлайн сесии на живо, публични лекции или панели с въпроси и отговори, където хората могат да питат за вашето изследване.

Стъпка 5: Търсете сътрудничество с комуникационни експерти!

  • Осъществете контакти с журналисти, ПР експерти, графични дизайнери, за да направите вашите материали ясни и привлекателни.привлекателността.

Стъпка 6: Измерете и адаптирайте!

  • Използвайте алтернативни метрики, медийно отразяване и обратна връзка от аудиторията, за да оцените какво работи – и да подобрите следващия път.

Добри практики и примери от ЕС 

CORDIS

  • Предоставя резюмета на научни проекти, финансирани от ЕС. 

Програма “Хоризонт” 

  • Изисква от всички финансирани проекти да включват комуникационен план, насочен към различни аудитории.

European Science-Media Hub

  • Обучава изследователите да взаимодействат ефективно с журналисти и дигитални медии. 

FOSTER

  • Предлага курсове за комуникационни стратегии и инструменти.

OpenAIRE

  • Съдържа публикации и набори от данни в отворено достъпни формати с ясни, търсещи се описания.

COALESCE

  • Проектът създава Европейски център за компетентност в областта на научната комуникация.

Заключение

С отворената научна комуникация  изследователите могат да намалят пропастта между научните знания и широката общественост, като се опитат да представят резултатите си по вълнуващ начин чрез интересни истории, които да въздействат върху хората. По този начин резултати от научните изследвания продължават да живеят не само в научните списания и цитирания, но и в разговори, медии, класни статии и общности. 

И не забравяйте — целта е да се вдъхнови любопитството, а не да си прегризем крака от скука.